30.08.2011 г., 16:43

Отчаянието и надеждата

779 0 2

О, защо животът е такъв

безмилостен, сив и еднообразен?

Искам аз отново да прогледна.

Чакайте, ще дойда пак при вас.

 

Ако е възможно, моля,

малко светлина ми подарете.

Това желая само.

Естествено, ще отречете дори и пред самите вас.

 

Светът е толкова изпълнен -

лъжи, обиди, мрак и власт.

Ъгълът тихо ме привиква...

Не, няма да се скрия там и аз.

 

Чакайте, аз идвам,

искам да съм с вас,

целия свят аз ще преобърна,

емоциите ще си открадна пак.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветомир Цветков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ъгълът е най-видимото място (неподходящо за криене), но все-пак понякога искаме точно това, да ни видят... Хей, този ти стих ми е особено близък.
  • Искрено те поздравявам, Цветомир!Добре дошъл и тук.Стихът ти е страхотен!Имай вяра в себе си е продължи.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...