30 нояб. 2020 г., 23:41

Отдаване...

617 0 0

Отдаване…

 

Ела при мен, хвани ме за ръка.

За мен, хвани се, либе и не ме пускай.

Ела при мен, единствена любов.

Аз гърба ти винаги ще пазя.

 

Ако дъждът не може да спре.

Ако пътищата са безкрай.

Не се натъжавай никога.

Ела при мен, любов моя.

 

Ела при мен, ела и се усмихни.

И пътека от цветя ще разцъфти.

Животът понякога много тежи,

но продължава да е тъй красив.

 

Когато си помислиш, че е край.

Когато те заслепи тъмнината.

Към мен обърни се, мое либе.

В слънцето ще вляза да те осветя.

 

Ако дъгата не се побира в сърцето ти.

Ако сърцето тупти, но дъхът ти спира.

Влей се в мен, като че ли съм море,

ела, ела и ме люби, любов моя.

 

Вдишай ме дълбоко, аз ще те издишам.

Хиляди светулки ще ни обградят.

Затвори очите ми и ме хвани за ръце.

Под лъчите и звездите да се любим.

 

Изведнъж светът се преобръща.

Монетата на късмета се обръща.

Слънцето ще грее и през нощта,

а Луната ще бди над чудото на любовта.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...