30.11.2020 г., 23:41

Отдаване...

610 0 0

Отдаване…

 

Ела при мен, хвани ме за ръка.

За мен, хвани се, либе и не ме пускай.

Ела при мен, единствена любов.

Аз гърба ти винаги ще пазя.

 

Ако дъждът не може да спре.

Ако пътищата са безкрай.

Не се натъжавай никога.

Ела при мен, любов моя.

 

Ела при мен, ела и се усмихни.

И пътека от цветя ще разцъфти.

Животът понякога много тежи,

но продължава да е тъй красив.

 

Когато си помислиш, че е край.

Когато те заслепи тъмнината.

Към мен обърни се, мое либе.

В слънцето ще вляза да те осветя.

 

Ако дъгата не се побира в сърцето ти.

Ако сърцето тупти, но дъхът ти спира.

Влей се в мен, като че ли съм море,

ела, ела и ме люби, любов моя.

 

Вдишай ме дълбоко, аз ще те издишам.

Хиляди светулки ще ни обградят.

Затвори очите ми и ме хвани за ръце.

Под лъчите и звездите да се любим.

 

Изведнъж светът се преобръща.

Монетата на късмета се обръща.

Слънцето ще грее и през нощта,

а Луната ще бди над чудото на любовта.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...