28 янв. 2008 г., 23:27

Отдавна

1.4K 0 3
 

ОТДАВНА

Радост Станчева

 

Отдавна нищо не се случва...

Вече не смея да тръгна на път.

Само случайни сърца отключам -

за разтуха... И ми е крив светът.

 

Отдавна се каня да стана щастлива -

горя стари снимки и късам писма.

А споменът хлипа до мен предпазливо...

Някой ден ще го изгоня сама.

 

Понякога, за да говоря честно,

дълго преди това мълча.

И сигурно никак не е лесно

от инертност да си строшиш носа.

 

Отдавна, отдавна е вече време

да намеря време и да тръгна на път.

От равновесие май ще задремя...

И нищо чудно, че ми е крив светът.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Искен стих!!!
  • Мая, благодаря за супербързото публикуване! Всъщност остава да разбера само по колко стихотворения (съответно произведения от жанр) имаме право да публикуваме на ден?
  • добре дошла.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...