Jan 28, 2008, 11:27 PM

Отдавна

  Poetry » Other
1.3K 0 3
 

ОТДАВНА

Радост Станчева

 

Отдавна нищо не се случва...

Вече не смея да тръгна на път.

Само случайни сърца отключам -

за разтуха... И ми е крив светът.

 

Отдавна се каня да стана щастлива -

горя стари снимки и късам писма.

А споменът хлипа до мен предпазливо...

Някой ден ще го изгоня сама.

 

Понякога, за да говоря честно,

дълго преди това мълча.

И сигурно никак не е лесно

от инертност да си строшиш носа.

 

Отдавна, отдавна е вече време

да намеря време и да тръгна на път.

От равновесие май ще задремя...

И нищо чудно, че ми е крив светът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Искен стих!!!
  • Мая, благодаря за супербързото публикуване! Всъщност остава да разбера само по колко стихотворения (съответно произведения от жанр) имаме право да публикуваме на ден?
  • добре дошла.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...