Отдавна
ОТДАВНА
Радост Станчева
Отдавна нищо не се случва...
Вече не смея да тръгна на път.
Само случайни сърца отключам -
за разтуха... И ми е крив светът.
Отдавна се каня да стана щастлива -
горя стари снимки и късам писма.
А споменът хлипа до мен предпазливо...
Някой ден ще го изгоня сама.
Понякога, за да говоря честно,
дълго преди това мълча.
И сигурно никак не е лесно
от инертност да си строшиш носа.
Отдавна, отдавна е вече време
да намеря време и да тръгна на път.
От равновесие май ще задремя...
И нищо чудно, че ми е крив светът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Станчева Всички права запазени
