ОТДАВНА
Радост Станчева
Отдавна нищо не се случва...
Вече не смея да тръгна на път.
Само случайни сърца отключам -
за разтуха... И ми е крив светът.
Отдавна се каня да стана щастлива -
горя стари снимки и късам писма.
А споменът хлипа до мен предпазливо...
Някой ден ще го изгоня сама.
Понякога, за да говоря честно,
дълго преди това мълча. ...