28 ene 2008, 23:27

Отдавна

  Poesía » Otra
1.4K 0 3
 

ОТДАВНА

Радост Станчева

 

Отдавна нищо не се случва...

Вече не смея да тръгна на път.

Само случайни сърца отключам -

за разтуха... И ми е крив светът.

 

Отдавна се каня да стана щастлива -

горя стари снимки и късам писма.

А споменът хлипа до мен предпазливо...

Някой ден ще го изгоня сама.

 

Понякога, за да говоря честно,

дълго преди това мълча.

И сигурно никак не е лесно

от инертност да си строшиш носа.

 

Отдавна, отдавна е вече време

да намеря време и да тръгна на път.

От равновесие май ще задремя...

И нищо чудно, че ми е крив светът.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Искен стих!!!
  • Мая, благодаря за супербързото публикуване! Всъщност остава да разбера само по колко стихотворения (съответно произведения от жанр) имаме право да публикуваме на ден?
  • добре дошла.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...