1 сент. 2007 г., 22:18

Отдавна

1.1K 1 19
Отдавна никой мъж не ми е казвал,
че безнадеждно и безумно ме обича.
Не гледат във очите - само в пазвата
и часове са тук, а пък във вечност се заричат.
Отдавна никой мъж не ме е питал
щастлива ли съм, за какво мечтая,
не е попивал с устните сълзите ми,
не е поискал тайните ми да узнае.
Не е споделял хляба си със мене,
завивката си, грижите, живота,
не е целувал дланите ми уморени,
не е събличал дрехите ми потни.
Отдавна никой мъж не ме е карал
да се почувствам като палаво момиче.
Като бездомно псе на тротоара
доволна съм, когато и по навик ме обичат.
Отдавна никой мъж не ми е казвал,
че съм и умна, и красива, и желана.
Не ме закриля никой, не ме пази,
любов в живота ми отдавна няма.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Поли, Петинка и Ангар! При такива приятели как да не излезе човек бързичко от черната дупка! Ангар, аз пък точно този куплет не си харесвах, мислех, че в него няма достатъчно поезия, радвам се, че ти харесват стиховете ми! Целувки на всички!
  • Всичко твое е хубаво, но това ти стихотворение е върхът! И особено този куплет:
    "Отдавна никой мъж не ми е казвал,
    че съм и умна, и красива, и желана.
    Не ме закриля никой, не ме пази,
    любов в живота ми отдавна няма."
    За него си мисля, че винаги ще има кой да го повтаря! Толкова простичко, поетично и точно е казано!
  • Ах, Нели...!
    Нямам думи!!!
  • нямаш нужда нищо да ти казват.
    Виж в огледалото.
    Прочети стиховете си...

    !!!*
  • Какво да ви кажа... понякога човек изпада в черна дупка. Добре, че съм оптимист и бързо ми минава и светът пак става прекрасен!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...