Отдавна
Отдавна никой мъж не ми е казвал,
че безнадеждно и безумно ме обича.
Не гледат във очите - само в пазвата
и часове са тук, а пък във вечност се заричат.
Отдавна никой мъж не ме е питал
щастлива ли съм, за какво мечтая,
не е попивал с устните сълзите ми,
не е поискал тайните ми да узнае.
Не е споделял хляба си със мене,
завивката си, грижите, живота,
не е целувал дланите ми уморени,
не е събличал дрехите ми потни.
Отдавна никой мъж не ме е карал
да се почувствам като палаво момиче.
Като бездомно псе на тротоара
доволна съм, когато и по навик ме обичат.
Отдавна никой мъж не ми е казвал,
че съм и умна, и красива, и желана.
Не ме закриля никой, не ме пази,
любов в живота ми отдавна няма.
че безнадеждно и безумно ме обича.
Не гледат във очите - само в пазвата
и часове са тук, а пък във вечност се заричат.
Отдавна никой мъж не ме е питал
щастлива ли съм, за какво мечтая,
не е попивал с устните сълзите ми,
не е поискал тайните ми да узнае.
Не е споделял хляба си със мене,
завивката си, грижите, живота,
не е целувал дланите ми уморени,
не е събличал дрехите ми потни.
Отдавна никой мъж не ме е карал
да се почувствам като палаво момиче.
Като бездомно псе на тротоара
доволна съм, когато и по навик ме обичат.
Отдавна никой мъж не ми е казвал,
че съм и умна, и красива, и желана.
Не ме закриля никой, не ме пази,
любов в живота ми отдавна няма.
© Нели Вангелова All rights reserved.
