31 мар. 2009 г., 18:51

Отдавна е късно...

1.1K 0 1

 

Не исках,

но бях -

отдавна е късно.

Отдавна е късно

да бъда щастлива...

Разкъсвах сърца,

ранявах ги, чисти...

И цапах ги с болка -

отнемах и взимах....

Отнемах и взимах...

Крадях и не питах.

Крадях и не питах -

отнемах надежди...

Отнемах усмивки...

Не питах, а взимах.

Не питах, не знаех...

Съзнах го чак късно...

...

Съзнах...

аз създавала бях

тез усмивки...

...

Днес всичко е липси...

...

Отдавна е късно...

..................................................

Отдавна е късно -

да бъда щастлива...

..................................................

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...