Не исках,
но бях -
отдавна е късно.
Отдавна е късно
да бъда щастлива...
Разкъсвах сърца,
ранявах ги, чисти...
И цапах ги с болка -
отнемах и взимах....
Отнемах и взимах...
Крадях и не питах.
Крадях и не питах -
отнемах надежди...
Отнемах усмивки...
Не питах, а взимах.
Не питах, не знаех...
Съзнах го чак късно...
...
Съзнах...
аз създавала бях
тез усмивки...
...
Днес всичко е липси...
...
Отдавна е късно...
..................................................
Отдавна е късно -
да бъда щастлива...
..................................................
© Лилия Всички права запазени