31 mar 2009, 18:51

Отдавна е късно...

  Poesía
1.1K 0 1

 

Не исках,

но бях -

отдавна е късно.

Отдавна е късно

да бъда щастлива...

Разкъсвах сърца,

ранявах ги, чисти...

И цапах ги с болка -

отнемах и взимах....

Отнемах и взимах...

Крадях и не питах.

Крадях и не питах -

отнемах надежди...

Отнемах усмивки...

Не питах, а взимах.

Не питах, не знаех...

Съзнах го чак късно...

...

Съзнах...

аз създавала бях

тез усмивки...

...

Днес всичко е липси...

...

Отдавна е късно...

..................................................

Отдавна е късно -

да бъда щастлива...

..................................................

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...