31 mar 2009, 18:51

Отдавна е късно...

  Poesía
1.1K 0 1

 

Не исках,

но бях -

отдавна е късно.

Отдавна е късно

да бъда щастлива...

Разкъсвах сърца,

ранявах ги, чисти...

И цапах ги с болка -

отнемах и взимах....

Отнемах и взимах...

Крадях и не питах.

Крадях и не питах -

отнемах надежди...

Отнемах усмивки...

Не питах, а взимах.

Не питах, не знаех...

Съзнах го чак късно...

...

Съзнах...

аз създавала бях

тез усмивки...

...

Днес всичко е липси...

...

Отдавна е късно...

..................................................

Отдавна е късно -

да бъда щастлива...

..................................................

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...