Отдавна не съм плакала...

Поэзия

1.7K 0 20

Отдавна не съм...

Отдавна не съм плакала от щастие.

А някога можех...

Превеждах приказките на вятъра

и на облаци разтревожени.

Проектирах в душата си

рисунките им различни.

Плачех от щастие и никога

не се чувствах самичка.

И сега гледам небето,

и боли ме от хубаво,

но май умори се сърцето

и загубих пътя към Чудото.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Маргарита (Маргарита Георгиева)

Натъжи ме мила,имай вяра! Иначе твоя стих е прекрасен!Много ми харесва...Пожелавам ти от все сърце всичко най -най хубаво на този свят!Усмихни се мила адашке,хубавото предстои
С обич...!

2009-08-04T10:45:21+03:00
natalia (Наталия Божилова)

не си го загубила........поздрав

2008-12-24T14:56:10+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Бях тук... Поздравявам те!!!

2008-12-18T17:02:48+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

А-а-а, няма умора за Чудото... Пък и кой ли ни пита Целувки, Марго!!!

п.п.: А от мен да знаеш, че приказките на вятъра са разкошни.

2008-12-18T16:47:07+02:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Май сме от една мая ,а? Ех, ти-и-и! Зем.

2008-08-26T09:59:56+03:00