Отдавна не съм...
Отдавна не съм плакала от щастие.
А някога можех...
Превеждах приказките на вятъра
и на облаци разтревожени.
Проектирах в душата си
рисунките им различни.
Плачех от щастие и никога
не се чувствах самичка.
И сега гледам небето,
и боли ме от хубаво,
но май умори се сърцето
и загубих пътя към Чудото.
© Маргарита Йорданова All rights reserved.
Целувки, Марго!!!
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
