margo2811 (Маргарита Йорданова) margo2811 (Маргарита Йорданова)
31
Jul 17, 2008, 10:36 AM

Отдавна не съм плакала...

  Poetry
1.7K 0 20

Отдавна не съм...

Отдавна не съм плакала от щастие.

А някога можех...

Превеждах приказките на вятъра

и на облаци разтревожени.

Проектирах в душата си

рисунките им различни.

Плачех от щастие и никога

 не се чувствах самичка.

И сега гледам небето,

и боли ме от хубаво,

но май умори се сърцето

и загубих пътя към Чудото.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Йорданова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0