Отдавна се знаем с тебе, нали!
Толкова много кафе сме изпили.
Градихме от нищото звездни мечти,
без да знаем какво сме рушили.
Градихме си кули за слънчеви дни.
От пясъка, там край морето.
Но после, огромни, черни вълни
разбиваха всичко. Дадено-взето!
Отдавна се знаем с тебе, нали?
Съдбата напук раздели ни.
Отново днес с шанс ни дари,
след толкова много години.
Чувства заспали пак съживи.
Нови пътеки днес ни предложи.
В очите ни хвърли шепа искри.
Какво ще поиска от нас да заложим?
Имаме Вяра- да сбъднем добро.
Надеждата и днес не угасва.
Сърцата са пълни с Любов.
Това ли е истинско щастие?.....
© Мариана Все права защищены