14 авг. 2007 г., 10:29

Отдавна у дома не съм била 

  Поэзия
574 0 11
Отдавна у дома не съм била.
Да ме посрещне кучето, скимтейки
от радост, че съм се завърнала,
най-свидната врата прекрачвайки.

Первазът с цъфналите мушката
да ме прегърнат с аромата си,
босилекът до входната врата
от мене да прогони лоши мисли.

Отдавна у дома не съм била,
петлите да ме будят, кукуригайки,
а капките на старата чешма
в съня ми да прокапват тихичко.

Да меси мама белите мекици,
намазани със черният маджун,
и кротичко, на белите миндери,
събудена, да слушам песните й...

Отдавна у дома не съм била,
усещам - време е, да се завърна.
С кенарената кърпа във ръцете ми,
ме вика мама, да се върна...










© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??