Отдавна у дома не съм била
Отдавна у дома не съм била.
Да ме посрещне кучето, скимтейки
от радост, че съм се завърнала,
най-свидната врата прекрачвайки.
Первазът с цъфналите мушката
да ме прегърнат с аромата си,
босилекът до входната врата
от мене да прогони лоши мисли.
Отдавна у дома не съм била,
петлите да ме будят, кукуригайки,
а капките на старата чешма
в съня ми да прокапват тихичко.
Да меси мама белите мекици,
намазани със черният маджун,
и кротичко, на белите миндери,
събудена, да слушам песните й...
Отдавна у дома не съм била,
усещам - време е, да се завърна.
С кенарената кърпа във ръцете ми,
ме вика мама, да се върна...
Да ме посрещне кучето, скимтейки
от радост, че съм се завърнала,
най-свидната врата прекрачвайки.
Первазът с цъфналите мушката
да ме прегърнат с аромата си,
босилекът до входната врата
от мене да прогони лоши мисли.
Отдавна у дома не съм била,
петлите да ме будят, кукуригайки,
а капките на старата чешма
в съня ми да прокапват тихичко.
Да меси мама белите мекици,
намазани със черният маджун,
и кротичко, на белите миндери,
събудена, да слушам песните й...
Отдавна у дома не съм била,
усещам - време е, да се завърна.
С кенарената кърпа във ръцете ми,
ме вика мама, да се върна...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
