Отец Матей преображенски- Миткалото

Вятър- куче побесняло...Студ- пращят дърво и камък...                

Откога е затъмняло нийде не проблясва пламък...

В Нощ безкрайна, безначална, ледена и безпросветна

първо Огън стародавно, литургията е сетне...

Над задрямалите къщи  властен Зов ли се извие

тишината вездесъща нека стресната се крие!..

И да трепнат всички спящи грабнати от сили мъжки,

и слепци да станат зрящи, хромите да скачат лъвски...

Че то Свят откак светува, тъй се помни, тъй се знае:

робът все ще си робува...Ала види му се Края!..

...Тъй в тъмата безнадеждна със една торба въпроси

Скитника  Монах повежда  селяните голи, боси...

И не само за молитва медните камбани бият-

глас към Бога с упрек литва, вече страстите не крият...

А Монахът чернокапец сам теглото им споделя-

нему Вятърът е братец пък нощта му е постеля...

Стока страшна и опасна той по кръчмите раздава-

черно-бяло пише ясно там за Българска Държава...

Като Вятър не почива-тук осъмне, там замръкне

и в торбата парцалива Вярата народна мъкне...

От къде се той намира, кой ще вземе да го пита,

денем е във манастира, а нощя е баш комита...

Дето мине по селцата- псуват яростно мъжете,

а пък знаят и децата как се прави джепането...

Булките гайтани шият, а девойките-байраци,

и войводите не крият вече левските си знаци...

Из сокаците столетни пушки пукат на нишани,

даже старци достолепни си хортуват: “Да възстанем!..”

А развеял черно расо Оч’Матей* със кръст в ръката

страшна Истина разнася: „Не от Бог е Свободата !...“

Често тя е като клетва недочакала венчило,

като градобитна жетва, като люлка под бесило...

-С упование във Бога- той разправял еретично-

няма да достигнеш много, нужно е да се разтичаш!..

да сдобием Свободата както Хляба всекидневен

и да жънем из Нивята първом трябва да засеем...

...Тъй се носел като Вятър и осъмвали селата

с Вярата,че Нещо Ново иде с волното  му слово...

д-р Коста Качев                                                           

*Оч`Матей наричали селяните отеца