Отегчена
Отегчена до болка съм вече
от неспирните твои игри,
отлетяха отдавна далече
мойте млади стаени мечти.
Всяка дума е нож безпощаден
надълбоко забит в мисълта,
а в душата е споменът жаден
и капризите на ревността.
Замълчи и не стягай въжето,
че с годините то изтъня
и отдавна претръпна сърцето
за поредната плитка лъжа.
Всеки поглед е черна отрова
и разяжда до кости плътта,
но душата ми вече е сова
разпознаваща вярно страстта.
Тя не вярва на думи лъжовни
и на мъжки красиви очи,
не желае въздишки греховни
и разбити навеки мечти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наташа Басарова Все права защищены
Разкошен стих 
