Отегчена
Отегчена до болка съм вече
от неспирните твои игри,
отлетяха отдавна далече
мойте млади стаени мечти.
Всяка дума е нож безпощаден
надълбоко забит в мисълта,
а в душата е споменът жаден
и капризите на ревността.
Замълчи и не стягай въжето,
че с годините то изтъня
и отдавна претръпна сърцето
за поредната плитка лъжа.
Всеки поглед е черна отрова
и разяжда до кости плътта,
но душата ми вече е сова
разпознаваща вярно страстта.
Тя не вярва на думи лъжовни
и на мъжки красиви очи,
не желае въздишки греховни
и разбити навеки мечти.
© Наташа Басарова All rights reserved.
Разкошен стих 
