Отегчена до болка съм вече
от неспирните твои игри,
отлетяха отдавна далече
мойте млади стаени мечти.
Всяка дума е нож безпощаден
надълбоко забит в мисълта,
а в душата е споменът жаден
и капризите на ревността.
Замълчи и не стягай въжето,
че с годините то изтъня
и отдавна претръпна сърцето
за поредната плитка лъжа. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up