15.12.2008 г., 19:02 ч.

Отегчена 

  Поезия
1107 0 17

 

Отегчена до болка съм вече

от неспирните твои игри,

отлетяха отдавна далече

мойте млади стаени мечти.

 

Всяка дума е нож безпощаден

надълбоко забит в мисълта,

а в душата е споменът жаден

и капризите на ревността.

 

Замълчи и не стягай въжето,

че с годините то изтъня

и отдавна претръпна сърцето

за поредната плитка лъжа.

 

Всеки поглед е черна отрова

и разяжда до кости плътта,

но душата ми вече е сова

разпознаваща вярно страстта.

 

Тя не вярва на думи лъжовни

и на мъжки красиви очи,

не желае въздишки греховни

и разбити навеки мечти.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??