4 дек. 2020 г., 16:45  

Отелла и ДезДемон

886 3 14

Ей, Дездемоне, откакто те взех,
живота съвсем ми отрови.
Отде те намерих, бе дявол проклет,
от пъкъла кой те изрови?!

То нямам покой нито ден, нито нощ,
за мен си пристрастно залепен!
Не исках памучен слуга, исках вожд,
не някакъв пуйо утрепЕн!

Ще кажете вие: "Сама си избрала!" 
О да, неохотно, ще се съглася.
И аз си се чудя, изглежда съм спала.
Но вече съм будна! Ще го удуша!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© любимка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А Шекспир със въздишка мисли
    докат′ се гледа в огледалото
    Ако той пола си смени си
    дали ще е по- популярен?

    Благодаря за усмивката!
  • Благодаря ви, Звездичке и Гедеон
    Благодаря, Безжичен, ще ги поправя
  • Закачливо и интересно
  • "отде", "пъкъла"...
  • Не подхожда на една дама като наша Отелла да се занимава с душене. По - добре да й пратя една хубава катана от личната колекция но моя Дездемон, за да свърши работата красиво и стилно. 😉😁

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...