Ей, Дездемоне, откакто те взех,
живота съвсем ми отрови.
Отде те намерих, бе дявол проклет,
от пъкъла кой те изрови?!
То нямам покой нито ден, нито нощ,
за мен си пристрастно залепен!
Не исках памучен слуга, исках вожд,
не някакъв пуйо утрепЕн!
Ще кажете вие: "Сама си избрала!"
О да, неохотно, ще се съглася.
И аз си се чудя, изглежда съм спала.
Но вече съм будна! Ще го удуша!
© любимка All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
