Ей, Дездемоне, откакто те взех,
живота съвсем ми отрови.
Отде те намерих, бе дявол проклет,
от пъкъла кой те изрови?!
То нямам покой нито ден, нито нощ,
за мен си пристрастно залепен!
Не исках памучен слуга, исках вожд,
не някакъв пуйо утрепЕн!
Ще кажете вие: "Сама си избрала!"
О да, неохотно, ще се съглася.
И аз си се чудя, изглежда съм спала.
Но вече съм будна! Ще го удуша!