17 окт. 2010 г., 16:34

Отговор на Тошко

834 0 3

 

Поема написах - несъвършена.

Каза ми строго поетът:

- Това не е нищо, погрешно е всичко,

а и дори няма рима.

 

- Не мога по-добре все още, поете -

отвръщам засрамена смирено.

- Какво да направя, като това всичко

в душата ми напира и иска да бъде родено?

 

Ако в зародиш оставя го

неизказано, ненаписано, неродено,

цветовете му няма да цъфнат на слънцето

и души няма да му се радват.

 

Прости ми, опитай се, въпреки всичко,

зад редовете във формата несъвършена

да съзреш нещичко ценно, което, може би,

мислите ще задвижи или дори също и сърцето.

 

Аз ще се уча, това обещавам,

а дотогава не чети, ти просто подминавай,

когато името ми съзреш, написано

над стиховете ми млади, зелени.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...