Поема написах - несъвършена.
Каза ми строго поетът:
- Това не е нищо, погрешно е всичко,
а и дори няма рима.
- Не мога по-добре все още, поете -
отвръщам засрамена смирено.
- Какво да направя, като това всичко
в душата ми напира и иска да бъде родено?
Ако в зародиш оставя го
неизказано, ненаписано, неродено,
цветовете му няма да цъфнат на слънцето
и души няма да му се радват.
Прости ми, опитай се, въпреки всичко,
зад редовете във формата несъвършена
да съзреш нещичко ценно, което, може би,
мислите ще задвижи или дори също и сърцето.
Аз ще се уча, това обещавам,
а дотогава не чети, ти просто подминавай,
когато името ми съзреш, написано
над стиховете ми млади, зелени.
© Нели Все права защищены