17 окт. 2010 г., 16:34

Отговор на Тошко 

  Поэзия
614 0 3

 

Поема написах - несъвършена.

Каза ми строго поетът:

- Това не е нищо, погрешно е всичко,

а и дори няма рима.

 

- Не мога по-добре все още, поете -

отвръщам засрамена смирено.

- Какво да направя, като това всичко

в душата ми напира и иска да бъде родено?

 

Ако в зародиш оставя го

неизказано, ненаписано, неродено,

цветовете му няма да цъфнат на слънцето

и души няма да му се радват.

 

Прости ми, опитай се, въпреки всичко,

зад редовете във формата несъвършена

да съзреш нещичко ценно, което, може би,

мислите ще задвижи или дори също и сърцето.

 

Аз ще се уча, това обещавам,

а дотогава не чети, ти просто подминавай,

когато името ми съзреш, написано

над стиховете ми млади, зелени.

 

 

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??