17.10.2010 г., 16:34

Отговор на Тошко

833 0 3

 

Поема написах - несъвършена.

Каза ми строго поетът:

- Това не е нищо, погрешно е всичко,

а и дори няма рима.

 

- Не мога по-добре все още, поете -

отвръщам засрамена смирено.

- Какво да направя, като това всичко

в душата ми напира и иска да бъде родено?

 

Ако в зародиш оставя го

неизказано, ненаписано, неродено,

цветовете му няма да цъфнат на слънцето

и души няма да му се радват.

 

Прости ми, опитай се, въпреки всичко,

зад редовете във формата несъвършена

да съзреш нещичко ценно, което, може би,

мислите ще задвижи или дори също и сърцето.

 

Аз ще се уча, това обещавам,

а дотогава не чети, ти просто подминавай,

когато името ми съзреш, написано

над стиховете ми млади, зелени.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...