Oct 17, 2010, 4:34 PM

Отговор на Тошко

  Poetry
832 0 3

 

Поема написах - несъвършена.

Каза ми строго поетът:

- Това не е нищо, погрешно е всичко,

а и дори няма рима.

 

- Не мога по-добре все още, поете -

отвръщам засрамена смирено.

- Какво да направя, като това всичко

в душата ми напира и иска да бъде родено?

 

Ако в зародиш оставя го

неизказано, ненаписано, неродено,

цветовете му няма да цъфнат на слънцето

и души няма да му се радват.

 

Прости ми, опитай се, въпреки всичко,

зад редовете във формата несъвършена

да съзреш нещичко ценно, което, може би,

мислите ще задвижи или дори също и сърцето.

 

Аз ще се уча, това обещавам,

а дотогава не чети, ти просто подминавай,

когато името ми съзреш, написано

над стиховете ми млади, зелени.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...