Поема написах - несъвършена.
Каза ми строго поетът:
- Това не е нищо, погрешно е всичко,
а и дори няма рима.
- Не мога по-добре все още, поете -
отвръщам засрамена смирено.
- Какво да направя, като това всичко
в душата ми напира и иска да бъде родено?
Ако в зародиш оставя го
неизказано, ненаписано, неродено,
цветовете му няма да цъфнат на слънцето
и души няма да му се радват. ...