Отхвърлена

25 июн. 2008 г., 05:48

Поэзия » Любовная

487 0 1

Обличам роклята си от тъга,

тишината обгръща ме...

Самотата държи ме за ръка,

към страха отново връща ме...

Обърнах гръб на щастието

и в безразличието влюбих се,

а иронично се смее нещастието,

че в гора от болка изгубих се...

Безплътността целува ме за лека нощ,

меланхолията нежно ме завива,

радостта в гърба заби ми нож

и отчаяние лицето ми покрива...

Заспивам от лудост обсебена,

питам се дали това съм аз,

коварността ми шепне за себе си

и казва ми: Няма път назад!