Отхвърлена
Обличам роклята си от тъга,
тишината обгръща ме...
Самотата държи ме за ръка,
към страха отново връща ме...
Обърнах гръб на щастието
и в безразличието влюбих се,
а иронично се смее нещастието,
че в гора от болка изгубих се...
Безплътността целува ме за лека нощ,
меланхолията нежно ме завива,
радостта в гърба заби ми нож
и отчаяние лицето ми покрива...
Заспивам от лудост обсебена,
питам се дали това съм аз,
коварността ми шепне за себе си
и казва ми: Няма път назад!
© Ивона Иванова All rights reserved.
