24 мар. 2009 г., 13:18

Отхвърлена любов

1.3K 1 1

        Отхвърлена любов

 

Когато те погледнах във очите,

обля ме силна огнена вълна.

Със мъка сдържам си сълзите

и боря се със своята вина.

 

Спомените в миг ме връхлетяха,

върнах се във времето назад.

Морето и брега в едно се сляха,

аз видях те пак отново млад.

 

Как целуваше косите ми в зори,

на пясъка край морските вълни.

И тази нощ любов ми ти дари,

остана тя във моите мечти.

 

Но не повярвах аз на любовта ти,

оставих я да прелети край мен.

Опитвам се да пресуша сълзите,

дано да те забравя някой ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Райчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжно..опитай да гледаш напред колкото и да боли.Няма кк да върнеш миналото..остава ти само да опиташ да бъдеш щастлива. Иначе стиха страшно ми хареса!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...