11 сент. 2019 г., 21:25

Отхвърлената обич

971 0 1

Отхвърлената обич

 

Той никога не говори за това.
Не го и питайте по-добре.
Носи уморената си глава
сред бурно житейско море.

 

За Надеждата беше готов.
Не подозираше дори,
че Единствената голяма любов
ще го удави в океан от сълзи.

 

Необичан,
                   нечакан
                                   и
                                      сам.


Тежка участ му бе отредена.
Да обича толкова силно, че не знам
как понесе любовта несподелена.

 

Почиташе Я повече от живота свой,
а Тя не го обичаше въобще.
Би умрял за Нея той,
но пак не бе достоен за нейното сърце.

 

Един ден Тя си отиде далеч
и отнесе душата му в гроба.
Не се завърна никога веч,
а живота му стана черна прокоба.

 

Уви! Остана си той самотен,
                                                    унил,
красив
              и
                 тъжен
                             като магнолия.

С годините доста ром и бира бе изпил,
обвит в черна меланхолия.

 

Сега лежи мъртъв и сам,
нещастник – от всекиго наричан.
И вероятно се е запътил натам,
където Вовеки ще бъде обичан.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Леденпламък Леденпламък Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...