Отхвърлената обич

Той никога не говори за това.
Не го и питайте по-добре.
Носи уморената си глава
сред бурно житейско море.

За Надеждата беше готов.
Не подозираше дори,
че Единствената голяма любов
ще го удави в океан от сълзи.

Необичан,
                   нечакан
                                   и
                                      сам.

Тежка участ му бе отредена.
Да обича толкова силно, че не знам
как понесе любовта несподелена.

Почиташе Я повече от живота свой,
а Тя не го обичаше въобще.
Би умрял за Нея той,
но пак не бе достоен за нейното сърце.

Един ден Тя си отиде далеч
и отнесе душата му в гроба.
Не се завърна никога веч,
а живота му стана черна прокоба.

Уви! Остана си той самотен,
                                                    унил,
красив
              и
                 тъжен
                             като магнолия.
С годините доста ром и бира бе изпил,
обвит в черна меланхолия.

Сега лежи мъртъв и сам,
нещастник – от всекиго наричан.
И вероятно се е запътил натам,
където Вовеки ще бъде обичан.