Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
24 июн. 2007 г., 20:14

Отиде си 

  Поэзия
613 0 12
Дълго вятърът роши коси,
ала няма и спомен от тях...
Не остана мечта, ни следи
от гласа и от звънкия смях.
Само нищото чакащо стене,
тишината крещи в самота.
Есен няма, ни зимно топене,
бяха пролети, бяха лета...
Езера пресушени не плачат,
щъркели не свиват гнезда,
а и гарвани тъжно не грачат,
само нищото плете празнота.
Тръгна времето, всичко отне:
листопади в живота, дихание.
Извор, пресъхнал в очи две.
Вяра липсва, няма страдание.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??