24 jun 2007, 20:14

Отиде си 

  Poesía
610 0 12
Дълго вятърът роши коси,
ала няма и спомен от тях...
Не остана мечта, ни следи
от гласа и от звънкия смях.
Само нищото чакащо стене,
тишината крещи в самота.
Есен няма, ни зимно топене,
бяха пролети, бяха лета...
Езера пресушени не плачат,
щъркели не свиват гнезда,
а и гарвани тъжно не грачат,
само нищото плете празнота.
Тръгна времето, всичко отне:
листопади в живота, дихание.
Извор, пресъхнал в очи две.
Вяра липсва, няма страдание.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??