Отиде си
Дълго вятърът роши коси,
ала няма и спомен от тях...
Не остана мечта, ни следи
от гласа и от звънкия смях.
Само нищото чакащо стене,
тишината крещи в самота.
Есен няма, ни зимно топене,
бяха пролети, бяха лета...
Езера пресушени не плачат,
щъркели не свиват гнезда,
а и гарвани тъжно не грачат,
само нищото плете празнота.
Тръгна времето, всичко отне:
листопади в живота, дихание.
Извор, пресъхнал в очи две.
Вяра липсва, няма страдание.
ала няма и спомен от тях...
Не остана мечта, ни следи
от гласа и от звънкия смях.
Само нищото чакащо стене,
тишината крещи в самота.
Есен няма, ни зимно топене,
бяха пролети, бяха лета...
Езера пресушени не плачат,
щъркели не свиват гнезда,
а и гарвани тъжно не грачат,
само нищото плете празнота.
Тръгна времето, всичко отне:
листопади в живота, дихание.
Извор, пресъхнал в очи две.
Вяра липсва, няма страдание.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados
