Jun 24, 2007, 8:14 PM

Отиде си

  Poetry
792 0 12
Дълго вятърът роши коси,
ала няма и спомен от тях...
Не остана мечта, ни следи
от гласа и от звънкия смях.
Само нищото чакащо стене,
тишината крещи в самота.
Есен няма, ни зимно топене,
бяха пролети, бяха лета...
Езера пресушени не плачат,
щъркели не свиват гнезда,
а и гарвани тъжно не грачат,
само нищото плете празнота.
Тръгна времето, всичко отне:
листопади в живота, дихание.
Извор, пресъхнал в очи две.
Вяра липсва, няма страдание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...