Дълго вятърът роши коси, ала няма и спомен от тях... Не остана мечта, ни следи от гласа и от звънкия смях. Само нищото чакащо стене, тишината крещи в самота. Есен няма, ни зимно топене, бяха пролети, бяха лета... Езера пресушени не плачат, щъркели не свиват гнезда, а и гарвани тъжно не грачат, само нищото плете празнота. Тръгна времето, всичко отне: листопади в живота, дихание. Извор, пресъхнал в очи две. Вяра липсва, няма страдание.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Как да опиша "въздишка"? Дълбоко!!!