Отиде си
Тръгна си без да се сбогуваме...
Още помня онзи снежен ден,
душата ми беснееше в тъгуване
и онемяла докосвах ковчега студен.
Отиде си... а беше толоз рано,
аз бях едва в осми клас,
изгубих любящото бащинско рамо,
поех в живота без хъс и кураж.
Отиде си... и още ме боли,
остави в сърцето празнина.
Обичам те, татко, Бог да те прости,
да почива в мир твоята душа!
--------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
--------------------------------------------------------------------------
Болката от загубата на баща ми. Неговата ранна загуба още ми тежи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Манджукова Все права защищены
