Oct 21, 2008, 11:48 AM

Отиде си

  Poetry » Other
619 0 2

Тръгна си без да се сбогуваме...

Още помня онзи снежен ден,

душата ми беснееше в тъгуване

и онемяла докосвах ковчега студен.

 

Отиде си... а беше толоз рано,

аз бях едва в осми клас,

изгубих любящото бащинско рамо,

поех в живота без хъс и кураж.

 

Отиде си... и още ме боли,

остави в сърцето празнина.

Обичам те, татко, Бог да те прости,

да почива в мир твоята душа!


--------------------------------------------------------------------------

Какво ме вдъхнови?!


--------------------------------------------------------------------------


Болката от загубата на баща ми. Неговата ранна загуба още ми тежи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Манджукова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...