Отиде си...
ОТИДЕ СИ... Преди да се роди.
Със залеза си тръгна и стопи се...
Отиде там – при другите звезди,
където светлината има смисъл.
Избяга... Точно в края на съня.
Намерих само кичурче косички
и счупени парченца тишина –
(не знам защо на теб ми заприлича)...
В следи от детски смях вмени се,
тъй нежен, тъй кристално чист.
Отиде си преди да го напиша...
По-бял от бялото е празният ми лист.
Сега ще чака пак да се зачене
от вятъра... Неволно си простих,
че не поиска да живее денем
без полет нероденият ми стих...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Rositsa Chakarova Все права защищены
Присъединявам се към твоята благодарност.