Отиде си...
ОТИДЕ СИ... Преди да се роди.
Със залеза си тръгна и стопи се...
Отиде там – при другите звезди,
където светлината има смисъл.
Избяга... Точно в края на съня.
Намерих само кичурче косички
и счупени парченца тишина –
(не знам защо на теб ми заприлича)...
В следи от детски смях вмени се,
тъй нежен, тъй кристално чист.
Отиде си преди да го напиша...
По-бял от бялото е празният ми лист.
Сега ще чака пак да се зачене
от вятъра... Неволно си простих,
че не поиска да живее денем
без полет нероденият ми стих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Rositsa Chakarova Всички права запазени
Присъединявам се към твоята благодарност.