twaddle (Дони Димитрова)
1 0
7 мар. 2010 г., 20:34

Отивай си! 

  Поэзия » Любовная
522 0 1


Някъде в звездите скиташе се ти,
опитах се да те намеря, но - уви!

Привлякох те до себе си лудешки,
но ето, че понасям пак сурови грешки.

Дали ми липсваш, аз не зная,
но повярвай ми - ще го призная!

Живея с болката в очите
и чакат ме несбъднати мечтите.

Стига! Достатъчно се наранявахме!
С думи тежки поразявахме!

Щастлив ли си? Кажи!
Или още ближеш тежките си рани?

Отивай си? Не ме търси!
Достатъчно страдах! Не мислиш ли?!

© Дони Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ах , летящите във небесата трудно се достигат , а достигнат ли се - могат да те пуснат, а пътя до долу е дълъг и падането тежко и много нараняващо.
Предложения
: ??:??