Някъде в звездите скиташе се ти,
опитах се да те намеря, но - уви!
Привлякох те до себе си лудешки,
но ето, че понасям пак сурови грешки.
Дали ми липсваш, аз не зная,
но повярвай ми - ще го призная!
Живея с болката в очите
и чакат ме несбъднати мечтите.
Стига! Достатъчно се наранявахме!
С думи тежки поразявахме!
Щастлив ли си? Кажи!
Или още ближеш тежките си рани?
Отивай си? Не ме търси!
Достатъчно страдах! Не мислиш ли?!
© Дони Димитрова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
