Някъде в звездите скиташе се ти,
опитах се да те намеря, но - уви!
Привлякох те до себе си лудешки,
но ето, че понасям пак сурови грешки.
Дали ми липсваш, аз не зная,
но повярвай ми - ще го призная!
Живея с болката в очите
и чакат ме несбъднати мечтите.
Стига! Достатъчно се наранявахме!
С думи тежки поразявахме!
Щастлив ли си? Кажи!
Или още ближеш тежките си рани?
Отивай си? Не ме търси!
Достатъчно страдах! Не мислиш ли?!
© Дони Димитрова All rights reserved.