7 mar 2010, 20:34

Отивай си! 

  Poesía » De amor
521 0 1


Някъде в звездите скиташе се ти,
опитах се да те намеря, но - уви!

Привлякох те до себе си лудешки,
но ето, че понасям пак сурови грешки.

Дали ми липсваш, аз не
зная,
но повярвай ми - ще го призная!

Живея с болката в очите
и чакат ме несбъднати мечтите.

Стига! Достатъчно се наранявахме!
С думи тежки поразявахме!

Щастлив ли си? Кажи!
Или още ближеш тежките си рани?

Отивай си? Не ме търси!
Достатъчно страдах! Не мислиш ли?!

© Дони Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ах , летящите във небесата трудно се достигат , а достигнат ли се - могат да те пуснат, а пътя до долу е дълъг и падането тежко и много нараняващо.
Propuestas
: ??:??