Отивай си!
Някъде в звездите скиташе се ти,
опитах се да те намеря, но - уви!
Привлякох те до себе си лудешки,
но ето, че понасям пак сурови грешки.
Дали ми липсваш, аз не зная,
но повярвай ми - ще го призная!
Живея с болката в очите
и чакат ме несбъднати мечтите.
Стига! Достатъчно се наранявахме!
С думи тежки поразявахме!
Щастлив ли си? Кажи!
Или още ближеш тежките си рани?
Отивай си? Не ме търси!
Достатъчно страдах! Не мислиш ли?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дони Димитрова Всички права запазени
