slaveja123 (Слава Костадинова)
189 317
11 нояб. 2017 г., 11:29

Отиваща си любов 

  Поэзия » Философская
439 1 9

И всичко е безкрайно същото,

цъфтят цветя и вият ветрове.

В кожуха зимен се загръщат

най-истинските земни страхове.

А ражда се същинско утрото,

нощта е бременна със мрак

и аз отново те посрещам,

за да те загубя пак.

И всичко е безкрайно същото

и тази моя търсеща любов,

която броди по странни пътища

и носи стомна пълна със живот.

Но чудно -

всички отминават.

Няма жадни в тоз преситен свят.

Ония, другите, са по примамливи,

които черпят ви с коняк.

И всичко е безкрайно същото,

карнавала вихри се в захлас,

а никой не поглежда стъпките

на отиващата си Любов от нас!!

 

© Слава Костадинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??