Отиваща си любов
И всичко е безкрайно същото,
цъфтят цветя и вият ветрове.
В кожуха зимен се загръщат
най-истинските земни страхове.
А ражда се същинско утрото,
нощта е бременна със мрак
и аз отново те посрещам,
за да те загубя пак.
И всичко е безкрайно същото
и тази моя търсеща любов,
която броди по странни пътища
и носи стомна пълна със живот.
Но чудно -
всички отминават.
Няма жадни в тоз преситен свят.
Ония, другите, са по примамливи,
които черпят ви с коняк.
И всичко е безкрайно същото,
карнавала вихри се в захлас,
а никой не поглежда стъпките
на отиващата си Любов от нас!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Слава Костадинова Все права защищены
