slaveja123 (Слава Костадинова)
192 327
Nov 11, 2017, 11:29 AM

Отиваща си любов 

  Poetry » Phylosophy
397 1 10

И всичко е безкрайно същото,

цъфтят цветя и вият ветрове.

В кожуха зимен се загръщат

най-истинските земни страхове.

А ражда се същинско утрото,

нощта е бременна със мрак

и аз отново те посрещам,

за да те загубя пак.

И всичко е безкрайно същото

и тази моя търсеща любов,

която броди по странни пътища

и носи стомна пълна със живот.

Но чудно -

всички отминават.

Няма жадни в тоз преситен свят.

Ония, другите, са по примамливи,

които черпят ви с коняк.

И всичко е безкрайно същото,

карнавала вихри се в захлас,

а никой не поглежда стъпките

на отиващата си Любов от нас!!

 

© Слава Костадинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??