Преселват се кротко Човеците -
в съвършения свят, може би…
Сутрин чувам как пеят с птиците
за стръкчето крехко – Надежда,
неоцеляло на нашата твърд.
Отиват си скромно Човеците.
Линее майката природа,
изтръпва земята, сковава се
без тяхната рядка порода,
без най-незащитения си вид…
Отиват си тихо Човеците…
© Росица Танчева Все права защищены