Jun 16, 2015, 7:59 AM

Отиват си Човеците

  Poetry
795 0 14

Преселват се кротко Човеците -

в съвършения свят, може би…

Сутрин чувам как пеят с птиците

за стръкчето крехко – Надежда,

неоцеляло на нашата твърд.

 

Отиват си скромно Човеците.

Линее майката природа,

изтръпва земята, сковава се

без тяхната рядка порода,

без най-незащитения си вид…

 

Отиват си тихо Човеците…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина хубаво стихотворение! Радвам се, че попаднах тук
  • С Илко Поета! Поздравление за стиха ти, Роси!
  • тъжно... развълнува ме, Росица...
  • Да, отиват си човеците... Отиват си добрите хора..., но все още има такива и тук на земята! Малко, много малко ги има, но достатъчно, за да оцелее светът!
  • Да отиват си... Но все пак Истинските Човеци оставят диря след себе си, Пътека..., може би...
    Поздрави!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...