Откак се помня, съм в това градче...
§ § §
Откак се помня, съм в това градче,
в което чужди тайни знае всеки
и сякаш по невидими пътеки
мълвата-пепелянка се влече…
От някого – почитан и разбран,
за някого – ненужен и излишен,
аз своя роден въздух още дишам –
по дните на съдбата разпилян…
Днес имам сили обич да ви дам,
усмивки и сълзи – за гроб и сватба…
И, премълчаван, пак ще ви се радвам,
макар и в радостта си да съм сам…
А има път. И не през самота.
Децата си, жена си ще събудя,
ще скръцне тихо пътната врата,
за да ръждясат старите заблуди…
Но аз съм тук. – Където и да съм!
Тук босото ми детство още скита…
То всеки минувач случаен пита
дали момчето малко беше сън…
Ванилин Гавраилов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванилин Гавраилов Все права защищены
Да има винаги дежурни по няколко музи около теб!