Откак се помня, съм в това градче...
§ § §
Откак се помня, съм в това градче,
в което чужди тайни знае всеки
и сякаш по невидими пътеки
мълвата-пепелянка се влече…
От някого – почитан и разбран,
за някого – ненужен и излишен,
аз своя роден въздух още дишам –
по дните на съдбата разпилян…
Днес имам сили обич да ви дам,
усмивки и сълзи – за гроб и сватба…
И, премълчаван, пак ще ви се радвам,
макар и в радостта си да съм сам…
А има път. И не през самота.
Децата си, жена си ще събудя,
ще скръцне тихо пътната врата,
за да ръждясат старите заблуди…
Но аз съм тук. – Където и да съм!
Тук босото ми детство още скита…
То всеки минувач случаен пита
дали момчето малко беше сън…
Ванилин Гавраилов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени
Да има винаги дежурни по няколко музи около теб!