Откакто заваля
Вали наоколо. Вали и бързам.
Снегът е лек, дори не се усеща.
Тежи ми споменът, едно обвързване
и чувството, че ще се случи нещо.
Болящ е въздухът. Не ми се диша,
когато градусите са на минус.
Навън е лед, а във очите киша.
Боде ме липсата - досаден вирус.
Не помня някога дали било е
така самотно, улично и бяло.
Студът върви след мен. Като копой е,
надушил мойта диря почерняла.
Вали наоколо. Вали и бързам.
Снегът е тих. Не мога да го чуя.
Почти пристигнах.
Ти дали си тръгнал?
Откакто заваля, по нещо губя.
Снегът е лек, дори не се усеща.
Тежи ми споменът, едно обвързване
и чувството, че ще се случи нещо.
Болящ е въздухът. Не ми се диша,
когато градусите са на минус.
Навън е лед, а във очите киша.
Боде ме липсата - досаден вирус.
Не помня някога дали било е
така самотно, улично и бяло.
Студът върви след мен. Като копой е,
надушил мойта диря почерняла.
Вали наоколо. Вали и бързам.
Снегът е тих. Не мога да го чуя.
Почти пристигнах.
Ти дали си тръгнал?
Откакто заваля, по нещо губя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
