Jan 9, 2009, 4:47 PM

Откакто заваля

Poetry » Other

2K 0 43

Вали наоколо. Вали и бързам.
Снегът е лек, дори не се усеща.
Тежи ми споменът, едно обвързване
и чувството, че ще се случи нещо.
Болящ е въздухът. Не ми се диша,
когато градусите са на минус.
Навън е лед, а във очите киша.
Боде ме липсата - досаден вирус.
Не помня някога дали било е
така самотно, улично и бяло.
Студът върви след мен. Като копой е,
надушил мойта диря почерняла.

Вали наоколо. Вали и бързам.
Снегът е тих. Не мога да го чуя.
Почти пристигнах.
Ти дали си тръгнал?
Откакто заваля, по нещо губя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

adiveil (Нина)

Този стих ме разби!

2009-10-20T22:03:33+03:00
Индиана (Криси)

Ели, прочетох и много ми хареса! Прочетох и коментара на г-н Дънеков, който също много, много ценя. Но и мен не ме спъва твоя вариант. Явно, ухото на всеки улавя по-различно музиката на стиха

2009-06-23T22:17:36+03:00
ananel (Нелиса)

Откакто завля, по нещо губя... но ти имаш и да губиш, и да ти остане!

2009-04-03T18:23:38+03:00
Сентполия (Любослава)

да, да, да - точно такъв тип Поезия ми се четеше днес!...
и понеже нямам много време да коментирам, рядко присъствам!
но се връщам, Ели!

2009-01-24T00:24:51+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Великолепно...!
радвам ти се, прекрасна Елишка...с обич.

2009-01-17T14:12:16+02:00